25 февруари 1866 г. - Откриват черепа от Калаверас Каунти
В Калаверас Каунти, Калифорния миньори откриват човешки в мина, заровен под слой от лава – на 40 метра под повърхността на земята. Находката попада в ръцете на Джозая Уитни – проф. по геология в Харвардския университет.
Една година по-рано Уитни декларира, че в миналото хора, мастодонти и слонове са съществували дружно на територията на днешна Калифорния. Черепът поддържа тези негови изказвания.
След деликатно изследване на находката, Уитни я афишира публично на 16 юли 1866 в Калифорнийската академия на науките с изказванието, че през епохата на плиоцена е имало хора в границите на днешна Северна Америка. С други думи – това би трябвало да са най-ранните сведения за съществуването на хора на континента.
Достоверността на черепа незабавно се оспорва. След флуорен разбор, Томас Уилсън от Харвард декларира, че черепът е със неотдавнашен генезис. През 1899 година Брет Харт пък написва сатирична поема, озаглавена „ На черепа от плиоцена “.
Уитни не се усъмнява и за момент в своята находка. Неговият сътрудник Фредерик Пътнам, сходно на някои почитатели на теософията, също има вяра, че черепът съставлява действително доказателство.
Ситуацията се усложнява в допълнение следния факт – деликатната параленост на черепа с описанието му, направено в дните след неговото изобретение, демонстрира, че черепът, който е бил в Уитни, не е този, който в началото е бил изкопан.
По-късно антропологът Уилям Хенри Холмс открива, че фосилите на растенията и животните, открити край черепа, са същински. Според него обаче самият череп е прекомерно съвременен и „ в случай че предположим, че индивидът е останал непроменен… близо милион години… значи в действителност е станало някакво знамение. “
През 1911 година човек, участвал на откритието, признава пред Дж. М. Бутуел, че в действителност всичко това е било една най-обикновена смешка. Очевидно миньорите от Сиера Невада не са харесвали Уитни и са решили да го изиграят. Местният търговец Джон Скрибнър декларира, че точно той е сложил черепа на мястото. След гибелта му неговата сестра удостоверява историята.
През 1992 година радиовъглеродното датиране нарежда черепа в късния холоцен.
Въпреки всички доказателства, които сочат, че черепът е бил подправен, креационистите не престават да го употребяват като доказателство за това, че палеонтолозите имат навика да пренебрегват обстоятелства, които не пасват на техните теории.
Една година по-рано Уитни декларира, че в миналото хора, мастодонти и слонове са съществували дружно на територията на днешна Калифорния. Черепът поддържа тези негови изказвания.
След деликатно изследване на находката, Уитни я афишира публично на 16 юли 1866 в Калифорнийската академия на науките с изказванието, че през епохата на плиоцена е имало хора в границите на днешна Северна Америка. С други думи – това би трябвало да са най-ранните сведения за съществуването на хора на континента.
Достоверността на черепа незабавно се оспорва. След флуорен разбор, Томас Уилсън от Харвард декларира, че черепът е със неотдавнашен генезис. През 1899 година Брет Харт пък написва сатирична поема, озаглавена „ На черепа от плиоцена “.
Уитни не се усъмнява и за момент в своята находка. Неговият сътрудник Фредерик Пътнам, сходно на някои почитатели на теософията, също има вяра, че черепът съставлява действително доказателство.
Ситуацията се усложнява в допълнение следния факт – деликатната параленост на черепа с описанието му, направено в дните след неговото изобретение, демонстрира, че черепът, който е бил в Уитни, не е този, който в началото е бил изкопан.
По-късно антропологът Уилям Хенри Холмс открива, че фосилите на растенията и животните, открити край черепа, са същински. Според него обаче самият череп е прекомерно съвременен и „ в случай че предположим, че индивидът е останал непроменен… близо милион години… значи в действителност е станало някакво знамение. “
През 1911 година човек, участвал на откритието, признава пред Дж. М. Бутуел, че в действителност всичко това е било една най-обикновена смешка. Очевидно миньорите от Сиера Невада не са харесвали Уитни и са решили да го изиграят. Местният търговец Джон Скрибнър декларира, че точно той е сложил черепа на мястото. След гибелта му неговата сестра удостоверява историята.
През 1992 година радиовъглеродното датиране нарежда черепа в късния холоцен.
Въпреки всички доказателства, които сочат, че черепът е бил подправен, креационистите не престават да го употребяват като доказателство за това, че палеонтолозите имат навика да пренебрегват обстоятелства, които не пасват на техните теории.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ